Реджеб Кюпчю
Реджеб Кюпчю е роден на 28 септември 1934 г. в с. Куклен Пловдивска област. Средното си образование започва в Турското педагогическо училище в гр. Кърджали и продължава в педагогическо училище в гр. Разград. От 1956 г. живее със семейството си и работи в град Бургас.
По време на военната си служба работи в редакцията на вестник “Трудово дело” като журналист-кореспондент. Бил е строителен работник, журналист, кореспондент на вестник “Нова светлина”. Служител в окръжния съвет по култура.
В Бургас, Реджеб Кюпчю попада в средата на известни поети като Христо Фотев, Илия Буржев, Стойчо Гоцев, Димитър Велинов, а с поета Недялко Йорданов ги свързва близко приятелство.
Автор е на книгите: “Въпросите продължава” (1962), “Животът не е сън” (1965), “Приятели мои, да тръгнем” (1967).
Реджеб Кюпчю умира преждевременно на 26 април 1976 г. След смъртта на поета Недялко Йорданов предава в негова чест стихосбирката му “Приятели мои да тръгнем” (1976).
Литературното му наследство днес звучи удивително съвременно. В поезията му прозират и твърдост, и нежност, и искреност, и удивителна прозорливост.
Неговите стихове са превеждани на няколко европейски езика.
Публикации от автора
От всичко повече
Всичко е загадъчно в света днес, всички огледала са счупени, къде да видя лицето си аз?
Зелено
Сред природата, към края на есента видях едно зелено дърво. Беше толкова зелено, че и зеленото се срамуваше от зеленината си.
Легенда за славея
Ако затвориш, казват, славея в кафез, ще престане да пее. Но това е лъжа! Тъкмо тъгата по свобода дава сила на гласа на славея...
Утро
Зная, прозрачността ти не е от неопитност. Това е твоето откровение пред природата, която се е отегчила от нощта.
Муха
Ти кацна върху ръката ми и ме ухапа; сигурно дъжд ще вали. Може би ти ме предупреждаваш?
Изповед
Тръгнах ей така, босичък по голямата земя. Изгоряха ми нозете. Сърцето ми изгоря.
Коментари
Добави коментар