Съдба

Съдба

Аз съм само едно листо, паднало на земята,
а дървото не търси обруленото си листо.
Дървото не тъжи за листата,
дървото сънува само идната пролет,
дето пак ще се усмихне цвят по цвят,
листо по листо.
Аз тъгувам за мястото си върху клона на дървото,
но аз съм едно листо, паднало на земята,
и формата ми, и цветът ми,
всичко, всичко изчезва постепенно.

Къде е, къде е моето дърво,
къде е, къде е моят клон,
откъдето да предизвиквам ветровете!