Следобед

Следобед

Стоим си равнопоставени помежду си:
Мохамед, Буда и Христос,
Аз и съпругата.

Хапваме си нещо... Галактики... планети...
Предъвкваме безсмислици до безвкусност:
Ами ако Гагарин, Глен и компания
стъпят на някоя нова планета,
коя ли вяра там ще победи?

И идеално е за разговор –
Вторник е. ТВ-екранът, сполай му, мълчи.
Децата кашлят (ах, този бронхит,
малкият остана недоизлекуван...)
Жената мърмори – ютията пак не работи!

Ш-ъ-т! Остави гостите да се доизкажат;
(А си мисля: какво ако кажат,
когато от векове не им вярваме!)

Тримата пророци, без ореоли,
Така, в обикновена делнична премяна,
Мълчат. Неволно си помислям:
Няма що, мъдри са, не бягат!

Продължи ти тогава, жено, казвам,
Плати ли вчера за млякото, чешмата
пак не се затваря, виното ...

Щом чу за вино, Мохамед се облиза,
Щом чу за жена, Христос се сепна,
Щом чу за пари, Буда се събуди...

Само стената остана спокойна
Самотен Маркс, върху избледняла снимка,
сякаш благовременно да предупреди:
Човеко, нищо човешко не ти е чуждо!

1970 г.

--------------
Превод Наталия Недялкова
--------------