Гане Тодоровски

Гане Тодоровски е роден на 11 май 1929 г. в гр. Скопие, Македония. Завършва Философския факултет на Скопския университет “Свети Кирил и Методий”, след което работи като журналист.

Преподава хърватска и македонска литература в Скопския университет, публикува стихове и литературна критика. От 1951 година е член на Дружеството на писателите на Македония, а през 1969-1971 и 1985-1986 година е негов председател. Член е на Македонската академия на науките и изкуствата.

През 90-те години е първият посланик на Република Македония в Русия, след установяването на дипломатическите отношения през 1994 г.

Автор на книгите: “Во утрините” (поезия, 1951), “Тревожни звуци” (поезия, 1953), “Спокоен чекор” (поезия, 1956), “Божилак” (поезия, 1960), “Апотеоза на делникот” (поезия, 1964), “Претходниците на Мисирков” (студии и огледи, 1968), “Горчливи голтки непремолк” (поезия, 1970), “Снеубавен ден” (поезия, 1974), “Трактати за сонцељубивите” (есета и записки, 1974), “Веда Словена” (1979), “Маѓепсан мегдан” (литературни записки, 1979), “Скопјани” (поезия, 1981), “Подалеку од занесот, поблизу до болот” (студии, 1983), “Со збор кон зборот” (студии и критики, 1985), “Поход кон Хеликон” (студии, 1987), “Неволици, неверици, несоници” (поезия, 1987), “Неодложни љубопитства” (студии, записки и критики, 1987), “Недостижна” (поезия, 1995), “Осамен патник” (поезия на английски, 1996).

Съставител е на антологиите: “Песната – храброст” (1975), “Австриската поезија на ХХ век” (1982) и други.

Съавтор на антологиите: “Словенечки поети” (1956), “Езерска земја” (1967), “Правостоина” (съвременни албански поети в Югославия, 1968), “Нова хрватска поезија” (1973), “Современа хрватска поезија” (1981).

Тодоровски е носител на наградите “Кочо Рацин”, “11 октомври”, “13 ноември”, “Братя Миладинови”, “Климент Охридски”, “Гоце Делчев”, “Димитър Митрев”, “Мисла” и на наградите за превод “Григор Пърличев”, “Кирил Пейчинович” и “Златно перо”.

Умира на 22 май 2010 година в Скопие.