Поезия

Есенна соната

Димана Иванова 28 февруари 2026

Есенна соната

Казват, че са нужни думи
чувствата си да изкажем.
Думи ли – изхвърлих всички
вчера през балкона,
а есента настъпи монотонно
за пореден път в живота ми.
И падаха листа и кестени –
и жълти, кафяви,
а в моите любовни есени
безмълвно ти стоеше.
Думи не ни бяха нужни,
за да говорят телата ни,
но бяхме все тъй тъжни
след всяка екстазна соната.
Защо ли с всяка изминала есен
думите са все по-малко?
Защо в мълчание затворени сме
като в катафалка?
Погребахме ли всичко свято,
упоени от гордост, без свян?
Има още надежда
в шепа събрана любов,
нощем подава ми нежно
синът ми ръчичката малка,
а сутрин в звън от копнежи
поредния есенен валс
ще танцувам с теб до последно –
ранена, мълчалива, смирена.

6.11.2025 г.

 

За автора

Димана Иванова

Димана Иванова е родена през 1979 г. в гр. Варна. Магистър-филолог на Софийски университет “Св. Климент Охридски” с две специалности – “Славянска филология с профил чешки език и литература” и “Френска филология”. Доктор по сравнително литературознание на…

Всички текстове и книги

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.