Равносметка
Отмерва тежкото махало минути сетни до присъдата. Като слепец душа печална се взира зорко в тъмнината за своя дом...
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Потъване
Отново озовах се в дълбините, във опит да отмия тоя свят, болезнено реален, и сълзите да слея със солта на твоя бряг.
Спомен за лятото
Заравяш стъпала и грижи в пясъка разтваряш се във пръски светлина; в единствено прекъсвана от крясъка на чайките, позната тишина.
Детство с миризма на мухъл
На прашната кутия със мечти в мазето днес случайно се натъкнах. Отворих я – засветиха искри и феникс от носталгия захвърка...
Градска шумотевица
Стоя на ъгъла и взирам се във хората – вторачени във пътя все вървят непроумявайки, че своята история за да започнат трябва да се отклонят.
Една средностатистическа сутрин на един средностатистически тийнейджър
Вече два часа пиша празни думи в търсачката на своя телефон, вече два часа в тъчскрийна срещу ми се взирам, а в главата ми балон с халюцинации и мисли замъглени...
Панделна песен
Не плаши ни, Генерале, с вируси – верига, ние знаем, че през юни лятото пристига.
Ще остана...
Адът е наш точно в него все някога душите ви ще слязат за да ги научим да летят...
Хора, които горят
Има хора, които живеят огъня в тях не престава да топли света останалите.. нека тлеят има хора, които горят!
Лицемерие
Мразя лицемерните усмивки боли от неискрените докосвания боли по-силно от смъртта... А не е ли същото?
Можеш ли?
Можеш ли да помниш, когато всички други са забравили? Да пазиш истината си и да не се съмняваш в нея?
Мечтая
Мечтая, чувам китарите. Сигурна съм, че акордите ще отекват в съзнанието ми дори и след смъртта.