Аз съм...
Аз съм огънят, пламъкът, лавата, които по тебе се стичат...
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Мрак
Времето мрачно е... сиво и пусто... хората смачкани... затворени вкъщи...
Влюбени
Политам в небесата... ... усещам полъха на вятъра... очите ни сливат се в едно влюбени погледи погребват миналото...
Малкият човек сам със себе си
Малък човек съм, живея с големи мечти. От далечината чувам как ехото отпреди векове зове...
Февруари
Защо хората нямат само един месец за любов като февруарските котки? И после, почивка от влюбеността, от преследването и търсенето на щастие...
C’est la vie!
Думите ни удрят мощни като гръм. Крясъкът ни се превъплъщава в ехо. Сподавяме се в кървавите си сълзи и сърцето ни е опетнено и глухо.
Не искам да бъда принцеса
Аз не искам да бъда принцеса и в разкошен свят да живея. Аз мечтая за своя пътека и сама върхове да катеря.
Среднощни лутания
В среднощните лутания на моето съществуване намерих много неща за изхвърляне...
Избягал художник е зимата
Избягал художник е зимата, избягал, забравил палитрата. Догонил талигата есенна и тихо приседнал на ритлата.
Морето ми предложи брак
Морето ми предложи брак и падна на колене то пред мене. да му откажа нямаше аз как, отдавна искаше сърцето ми да вземе.
Погледни ме
Да бях скала... ей там до тебе да застана... Пътя твой с моя аз да слея...
Любов си
Любов е... нашият свят... Любов е... да усещаме огъня... Любовта е надежда... не миг... Любовта е подкрепа в свят... почернял или сив...