Избягал художник е зимата
Избягал художник е зимата, избягал, забравил палитрата. Догонил талигата есенна и тихо приседнал на ритлата.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Морето ми предложи брак
Морето ми предложи брак и падна на колене то пред мене. да му откажа нямаше аз как, отдавна искаше сърцето ми да вземе.
Погледни ме
Да бях скала... ей там до тебе да застана... Пътя твой с моя аз да слея...
Любов си
Любов е... нашият свят... Любов е... да усещаме огъня... Любовта е надежда... не миг... Любовта е подкрепа в свят... почернял или сив...
Дъждовно
Отде се домъкна дъждът в този ден, беше хубаво топлото време. Днес съм на хладните струи във плен, дяволът да ги вземе!
Стъклопис
Морето днеска като стъклопис изглежда от зимна януарска тишина. Удавена е сетнята надежда в отблясъци от синя далнина.
Зимно утро
Едва е съмнало, а птицата е тука, върху балкона чувам да гугука. Със този зов любима птица кани. Ръката ми с трохи ще ги нахрани.
Фар
Стои там, насред морето като обелиск, посветен на слънцето. Показва пътя на тежките кораби...
На теб
Най-хубавото време е нашето. Моето, твоето... Обичам това, което правиш за мен. Когато раздаваш се целият, когато ми казваш – обичам те...
Алея на поета
Във тези хладни дни покрай морето градината от самота тъгува и паметникът бронзов на поета единствен със прибоите общува.
Прозрение
Изгубих се, но отново се намерих... Намерих се отново прероден... Бях изгубен, страдащ, в сълзи окъпан... но пак дойдох при теб...
Дъждът е летен смисъл
Вие знаете ли за дъжда? Как тихо ромоли по покривите, сутрин рано, във час, когато пак е време за кафе...