Променям се с годините. Нормално е. На кротост и търпение залагам. Вратата не отварям на нахалници. Не влизам в спорове. Не ми приляга.
Целуна ме Животът. Беше топло. А бузата ми пламна от любов! И тиха, и трепереща, и мокра самата аз превърнах се в Живот...
Аз вървя по наклона на времето и оставям усмивки – следи. Колко много от мене са вземали? Няма нищо. Животът върви.
Любов ли беше? Или чаша с вино? „Пиянството на всичките ми дни...”? И този празник като мен ще мине. И също като тебе – ще боли...
Тази къща е пълна със спомени, неспокойна е тука душата, много ситно са дните разломени от стихиите на съдбата.
И в сянка да бъда теб ще обичам, теб ще търся, на теб ще се вричам. Съдбата с теб ме събра различна да бъда.
Августейшият месец пристига. Всяко цвете и всяко дърво днес челото си празнично вдига за голямото тържество.
За един живот аз дори душата си ще дам. За теб и в ада дори ще вляза... Нахлу така от огнен блян. Научи ме дори да те обичам.
само с един прекъсващ микрофон по средата на бар без цигари жената в рокля на тъмни череши и очи от листата на хмел...
скъсаните обувки които не е успял да поправи са очите му последното което е видял...
