Поезия

Фар

Ерол Туфан 30 януари 2020

Фар

На баща ми

Стои там, насред морето
като обелиск,
посветен на слънцето.
Показва пътя
на тежките кораби,
които се плъзгат
върху соленото синило.
Сияе постоянен , неподвижен
сигурен като бащината къща.
Ние се лутаме, губим се,
падаме под ударите
на тази или друга житейска буря.
Той спокойно чака на пиедестал,
проблясвайки над водата.
През цялата нощ е светлина зад стъклото.
Няма сън за неговите жар-очи.
Бди – светилник,
забоден в морското дъно.
Не го е грижа
за дъжда , за вятъра, за вълните,за урагана.
Не се предава.

--------------
Превод Наталия Недялкова
--------------

 

За автора

Ерол Туфан

Поет, есеист, преводач. Роден е през 1959 г. в Гостивар, Македония. От 1992 г. живее в Турция. Автор е на сборника с есета “Книголюбец” и на поетичните книги “Балкански син” и “Камъчето от Вардар”. В подготовка за печат са сборниците “Безсъници”, “Hülya…

Всички текстове и книги

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.