Поезия

Погледни ме

Мария Чавдарова 13 февруари 2020

Погледни ме

Да бях скала...
ей там до тебе да застана...
Пътя твой с моя аз да слея...

Да бях скала...
И от една целувка твоя да възкръсна...
Погледни ме...

Мъртва бях от миналото грешно...
роб бях,
а може би... жив скелет...
Душа влачих...
по пътеки криви...
сълзи роних...
скитник бях...
и река дълбока...
падах ставах...
давих се...
дерзаех...
страдах...

Погледни ме...
От сърцето нищо не остана...
Прегърни ме...

Лежа покрита с прах...
като ненужна мебел...
заровила очи...
умирам бавно...
А те чаках...
тук...
за теб мечтах...

Със теб си имах всичко...
топлина...
любов...
С теб успях да мога да обичам...
С другиго така и не можах...
Погледни ме...

 

За автора

Мария Чавдарова

Мария Стоянова Чавдарова е родена на 22 февруари 1978 г. в гр. София. Живее, работи и твори в родния си град. Започва да пише през 2007 година. Вдъхновява се от любовта – “Не се гаси туй що не гасне”... Чувства се на 17, а когато пише – все едно се пренася в…

Всички текстове и книги

Коментари

С
Симеон Вт., 13 фев 2020 - 11:27
Красиво .. Мария Вие пишете уникално ..трогателно...любовно....вие сте страхотна!
ДП
Дари Петкова Пет., 14 фев 2020 - 14:20
Вие пишете омайно сладко и ....

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.