Листопад
И ме засипа листопада със щедрост от злато, янтар. Засветих аз като лампада във чест на някой светъл цар.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Ноемврийско утро
Тази сутрин е сива и съвсем некрасива като панелите покрай мене – шаблонно сградостроене.
Ноемврийско
Усещам вече хладната прегръдка на късна есен и на ранна зима. Промяната е непредотвратима и хората приличат на онези изсъхнали листа, далеч от клона...
Разпилени страници за една любов
Ако някой ден ме питат... Да! Животът ми имаше смисъл... да имам, да искам, да мога, да чувствам... да мога аз да обичам!
Душата боли ме
Душата боли ме... като тътен заглушен... Страдах и на дъното бях... скитах се лутах се... но пак оцелях...
Октомври си отиде
Октомври си отиде. Аз тъгувам. със него свързани сме от години. От утре трябва аз да съществувам все по-дъждовно, с малко краски сини.
Мартенска песен наесен
Поредното кафе изпивам вече, усетих го как в мене то потече. Не знам за другите, но то на мене ми носи припев за стихотворение...
Любов е...
Няма ги хората пусто е сиво е. Улици празни... все едно си в нищото... Тайни дочути... хора измамени... Скитници блудници... чак страшно е...
Вървя през спомени
Вървя през спомени – градина цветна и виждам как над мен просторът светна и радват се очите и душата. Аз вярвам, че е знак от небесата.
Обич ми дай!
Обичам те и винаги твоето име аз ще изричам...
Есенно
През всички тротоарни кафенета премина есента и с дъжд поляти прекъснаха те своята щафета и ми изглеждат някак непознати витрините и старите дървета...
Петък вечер
Остана ми само тази награда петък вечер с “Пиня колада”, в клуба нощен, забравили всичко да се спасяваме поединично.