Ваня Аврамова
Ваня Аврамова е родена на 12 февруари 1974 г. в гр. Несебър. Завършва специалност “Връзки с обществеността” в Бургаски свободен университет.
По-голямата част от професионалната си кариера е изградила като журналист. Работила е в радио и телевизия в Бургас, след което се пренасочва към печатна медия в Несебър. След няколко години като главен редактор на регионалното печатно издание, започва като журналист в MELNICATA.COM.
Поезията й е хоби. Излива своите чувства и настроения в мерена реч, които публикува в свой личен блог. Няма издадена самостоятелна поетична книга.
Любимата й мисъл е на писателя Джордж Бърнард Шоу: “Сега, когато се научихме да летим във въздуха като птици, да плуваме под водата като риби, не ни достига само едно: да се научим да живеем на земята като хора”.
Освен писането, другата й страст е фотографията. “Това е заниманието, с което мога да се откъсна тотално от реалността. Когато тръгна да снимам, има моменти, в които забравям къде се намирам, губя представа за времето и се абстрахирам напълно от заобикалящата ме среда” – споделя Ваня. А в края на 2016 г. получава и признание за фотографиите си от фотоизложбата “Бургас около мен”.
Публикации от автора
Пъзелът на живота
Животът е кратък като секунда дихание. Понякога бърза на скорост, включил висока предавка.
Ваня Аврамова20 юни 2020
Споделена любов
Любовта е за двама – топла, уютна и нежна! Пламенна, страстна – тя не знае прегради.
Ваня Аврамова20 юни 2020
Времето какво е
Времето за теб какво е – час, секунда или земен път със край. Или е цяла вечност – твоят малък непрекъснат рай.
Ваня Аврамова20 юни 2020
В търсене на щастието
Щастието вътре в нас е, ала често губим го – въпреки това. Чакаме да дойде ежедневно, търсим го навред по цялата Земя!
Ваня Аврамова11 юни 2020
Метаморфоза
Когато не знаеш какво е отвъд, стоиш във пашкула – обвит и спокоен. И мислиш – това е светът, уж познат, а всъщност така илюзорен!
Ваня Аврамова6 юли 2019
Стъпки
Стъпките следвам... Къде ме отвеждат – не знам! На пътя верен щом стъпил си вече, ще стигнеш все някога “там”!
Ваня Аврамова6 юли 2019
Коментари
Добави коментар