Едно лице

Едно лице

На Тин Уевич*

Тиха сълза се отрони, изтри я без съжаление,
в огледалото гледаш – не виждаш своето отражение.

Не знаеш кой си – бръчки, коси побелели.
А думи, изречени някога
                    вече нямат значение.

В мрачния ъгъл на кръчмата
със самотата си вдигаш наздравици,
учуден, как преминава животът –
бързо прелистени страници.

Или света обикаляш,
сред хора, които не схващат:
с думи, дела и бездействие
в човека много души се раждат.

В късния час сън не те хваща, камбаната бие,
Тъмно е, днес и луната в мрака се крие.

Търсил си винаги само едничко лице
                    в тази лудница.
Ала през цялото време той тук е бил –
Поетът на улицата.

---------------
* Тин Уевич (1891-1955) – емблематичен хърватски поет, преводач и есеист.
---------------
Превод Наталия Недялкова
---------------