Гено Генов
Гено Генов е роден през 1934 г. в с. Извор, община Созопол, област Бургас.
Завършва Минен техникум в големия крайморски град и посещава литературния кръжок “Атанас Манчев”, след което работи като минен майстор и завеждащ смяна в рудници в Родопите и Странджа. По-късно отново е в Бургас, в Кабелния завод “Васил Коларов”.
Трагичната кончина за него идва през януари 1967 г., когато се хвърля под влака, прекъсвайки доброволно дните си в ранната Христова възраст.
Единствената му поетична книга “Сънища зелени” (1995 г.) е издадена от негови приятели доста след смъртта му в ИК “Перун”, Бургас. В предговора си към нея Атанас Радойнов отбелязва: Гено си отиде с дълбоко притаено чувство в себе си, че ние не го разбираме достатъчно добре, че не умеем без предубеждение да четем онова, което той, поетът-работник, пишеше в нощите си на физическо изтощение и на духовно безсъние, белязано с горещи пориви за поетическа изява...
Публикации от автора
Буен огън
Буен огън покрай пътя стъкнат за сърцето мръзнало-премръзнало, ти си хляба, ти си всичко, всичко...
Гено Генов14 юли 2020
В гребените бели на вълните
В гребените бели на вълните втурват се и свирят ветровете. Мидите притихват по скалите, сгушени до бреговете...
Гено Генов14 юли 2020
Готов съм с вятъра да тичам
Готов съм с вятъра да тичам и да обходя този свят. О, аз съм влюбен, влюбен и се разтварям като цвят.
Гено Генов14 юли 2020
Тъмнината в прозореца плиска
Тъмнината в прозореца плиска, а на мене все ми се струва, че морето навънка бушува. Моята стая е лодка, чакаща вятър попътен.
Гено Генов14 юли 2020
В омагьосан кръг черен
В омагьосан кръг черен търсих верни следи – и съм вземал фенерите за изгряли звезди.
Гено Генов14 юли 2020
Странна история...
Странна история! Насън я видях: Бях попаднал във аудитория с много шум и смях.
Гено Генов14 юли 2020
Коментари
Добави коментар