Това хубаво есенно слънце, тихо в очите звъни. Душата ми рана отворена, вече спря да кърви.
Почти си свърших работата в този свят, нещата са до болка ясни... ... Тежи ми само, че в Небето съм опрян, а непрекъснато ме ръфат кучета!
Свобода, свобода, свобода... Ослепителни бездни човечност. И звучи, звучи красота... Безпределни олтари от нежност!
Всяка вечер ти разчупваш своя хляб сам останал в стаята замислен... Тъй далеч от теб е твоят син, а със него всеки миг си.
Детето спи... Светът върви на пръсти. Ухание от обич и мечти. Светът върви към светлото начало...
Разграбиха душите ни безбожници, понесли кръстове, хоругви... А дяволски в очите им искри на златото примамливия блясък.
Има едно Черно и Бяло има едно, та дори има и Червено и Жълто...
Буен огън покрай пътя стъкнат за сърцето мръзнало-премръзнало, ти си хляба, ти си всичко, всичко...
В гребените бели на вълните втурват се и свирят ветровете. Мидите притихват по скалите, сгушени до бреговете...
Готов съм с вятъра да тичам и да обходя този свят. О, аз съм влюбен, влюбен и се разтварям като цвят.
