Щурата калинка търси си дружинка за да си играе, за да не скучае...
магия, дето само ти държиш и знаеш как да си я съхраниш... да намираш кръвта в стари бокали там вечните чувства са спряли...
Луната си спусна лъчите разля се в едно със водите и в лекия шумен отблясък на ивици мокрия плясък чу се песен на струи сребристи...
Чувството хвърляше букети във въздуха. Нямаше кому да ги даде.
По Гергьовден, привечер, помня – заблещука ли първа звезда, мама изнасяше стомна пред прага, пълна с вода.
Можем просто от кон да я видим, колко път е – ще го минем пешком...
Оттук съм аз, от този край, над който късен сняг сияй, от този разпилян балкан, насечен като с ятаган.
В онези години аз нямах тъй неразгадани чудеса: наричаха го Врачански камък, а толкоз приличаше на сълза...
Обречени и вярващи, че Вечността е все явление, а ние капка от пороя, затлачени във своето безвремие.
Остров Бали
Двама български хамали тръгнали за остров Бали. Тук вървяли, там вървяли, квото носели – изяли, скъсали по чифт сандали, сто псувни наред раздали на морето и на Бали, каталясали разбрали, че далеч е остров Бали.
