Една земя, макар и бедна е раят на мечтите ми и всяка вечер, щом си легна и щом затворят се очите ми я виждам пак, и пак...
Играеше си с есенно листо. Забравила за скапаните делници. За осемте живота пропилени и наполовин деветия.
Не изричай името ми – в него много болка се е скрила. Не изричай името ми – само дръж ръцете ми...
Искам да имам криле като тази бяла птица... Искам да имам силата на вятъра, за да мога да стигна до тебе.
Най-хубавото нещо, най-сладкото... любов... Обичаш ли ме така, както аз теб? Така, както пеят птиците в гората?
Без очите ти – не мога! Видиш ли ме – те копнеят. Бяга всяка бръчка строга, а косите ти – сребреят.
Зарежат ли лозата – плаче и чува се въздишка лека. Расте, нали е пеленаче и гали моята пътека.
Лиса кара колелце, за да стигне туй селце. Вярно ли е това? Вълчо агне да дере, после да го раздаде...
Картина на малък художник, до камъче сложен триножник. Гора от елхички зелени и пъстри цветя притаени...
Аз съм мъничко щурче. Ти си щурото мишле... Хей, при мен ела,ела да направим веселба...
