Можеш ли?

* * *

Можеш ли да помниш,
когато всички други са забравили?
Да пазиш истината си
и да не се съмняваш в нея?
Въпреки хората?
Въпреки чувствата?
Въпреки всичко?

Можеш ли
да не се отклоняваш от пътя си?
За нищо?
За никого?
Да не се страхуваш
от тъмното?
От празното?

Можеш ли да пазиш своето
и чуждото?
Можеш ли да създаваш от нищо – нещо
и да караш нещото да се свива в нищо?

Можеш ли да се смееш истински?
Заразително?
И да плачеш без причина
пречистващо?

Можеш ли да се бориш
със себе си
за себе си
и да не повлича и други в борбата си?
Да успееш
да победиш
сам?

Можеш ли да си спомниш
какъв си бил,
преди да се превърнеш в себе си?

Можеш ли да се върнеш там
в щастието,
в целостта?

Красиво е,
истинско

Чисто е.

Не е за всеки.
Трудно е

А ти
можеш ли?!