Самодива
От самодивите идвам, те са мойте сестри. В тъмните нощи изобщо не мигвам, ти сред принцеси недей ме търси.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Дребните неща
Обичам да гледам слънчогледите как под ритъма на вятъра танцуват. Обичам да чувам шумоленето, с което вкупом със слънцето флиртуват.
Трудните хора
Истинските хора трудни са. О, да! Как само с пръст посочва ги света и как вечно неразбрани са от обезверената в добро тълпа!
Дъждовно
Какво се случи – често превалява и аз седя, учуден и смутен. Чадър щом взема и дъждът престава и казвам си, че в утрешния ден ще бъда без чадър...
Само ти
Очите ти гледат ме с радост... Запълват мойта тъга... Заклех се силна да бъда, но крехка е мойта душа...
Обичам твоите сини очи
Обичам твоите сини очи – пламъка в тях, който гори. Не мога друг така да обичам! Усмивка моя ангел небесен!
Едно камъче е тъжно
Едно камъче е тъжно, един звяр е глътнал лава – вие, едно дълго лято зрее в бурените...
О, време
О, време, черните везни на нощите какво отмерват, какво добавят сините везни на всеки следващ ден?...
Онзи бавен сенокос под пясъчливите вечерници
Онзи бавен сенокос под пясъчливите вечерници кърми още спомена ми и на ударите на сърцето ми приглася...
Никополис ад Иструм
Този прах в Никополис ад Иструм, уморен от плясък на криле, е далечен глашатай на правдата, закона и мощта...
Удавници
Щом заспя, пак идват те... След тях се влачат рижи времена като опашки на лисици в лепкав сняг. Щом заспя, пак под водите чувам плач – нима те плачат!
Усойната жълтевина на залеза бледнее
Усойната жълтевина на залеза бледнее. Нагарча бъзов дъх сред октомврийските простори. От богове отъпкан път, в реката, с хлад елеен, опипва хлъзгав брод... И сякаш с бързеите спори...