Блуднице светла, златиста, бляскава, красива, отпусни се мила моя,
не крий лицето си, недей, унилостта не ти отива.
Може би умората от отровната поход и смрад и миризма на капризи
обърква тази част, която често е тъмна, прозрачна и грозна,
навяваща страх и презрение в смъртните наши тела.
Сънувах те с бледо жълто изражение като свещта горяща на бара,
пламъкът осветяваше буквите, описващи твоите спомени.
В отворената книга надникнах тайно, за да видя себе си, но всъщност видях теб.
