Среща
Среща
Ще си ожуля коленете за последно,
ще бягам до припадък следобед,
че тича бързо тръгващото детство
и утре се събуждаш не тъй млад.
На колелото старо ще отпраша,
да го настигна...
до завоя...
там...
а после тежко ще издишам,
ще му се смея с детски плам.
На връщане ще хвана колелото,
ще се търкулнем с времето назад.
От детството, с намигване си тръгвам.
Аз знам, че ще се срещнем пак!
28.06.2019 г.
Марина Йорданова
Марина Аврамова Йорданова е родена на 7 октомври 1991 г. в град Русе. От дете се занимава с музика – ходи на уроци по пиано и солфеж, пее в хор и вокална група. Средното си образование завършва в една от езиковите гимназии в града, а паралелно с това и…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Къща от обич
Това, за което говориш, прилича на стара къща, пуснала корени в низината. Опитваш се да я отместиш горе на билото с помощта на вятъра и своите здрави ръце.
Картина в пет действия
Защо да чета поетите, когато ти си в снежинките на януари, в кристала на ледените висулки от стряхата, които звънят при докосване, в трептящата топлина зад прозорчето...
Когато – тогава...
Когато в мен... Любовта заживява... Когато сърцето в гърдите тупти... Тогава от мене... Душата изгрява... С Надежда и нови мечти..!
Коментари
Добави коментар