Марина Йорданова
Марина Аврамова Йорданова е родена на 7 октомври 1991 г. в град Русе. От дете се занимава с музика – ходи на уроци по пиано и солфеж, пее в хор и вокална група. Средното си образование завършва в една от езиковите гимназии в града, а паралелно с това и детската музикална школа към училището по изкуствата. Висшето си образование завършва в София, като учи паралелно две специалности – “Реклама” и “Поп и джаз пеене”. Учи магистратура в сферата на Маркетинга.
В поезията, Марина намира отдушник за своите емоции, като започва да пише още през 2004 г. Тогавашната й учителка по литература е нейният първи и дълго време единствен довереник, с когото Марина споделя своите творби. Нейната преподавателка многократно я насърчава да участва в конкурси за поезия. С един от първите си опити Марина печели Първа награда в Тринадесетия национален конкурс “Любовта в нас”. След заминаването си за София обаче отново запазва своите творби като нещо лично – само за себе си.
След поредица от обрати в своя живот, Марина започва да споделя, в личен блог, някои от старите си стихове, допълвайки ги с нови творби.
Любими нейни поети са: Петя Дубарова, Борис Христов, Елисавета Багряна, Димчо Дебелянов.
Публикации от автора
Вощеница
На пейката, с износено елече, със дъх на свещи и тамян, един човек, в безвремието вече, залязваше от непосилност сам.
Въпрос по женски
За петък сутринта си мислех, когато ти не ме събуди. На пръсти, тихичко излезе и цял ден за едно се чудих: Дали си ме целунал нежно?
В сегашно време
Как искам да прегърна тишината, в ръце да подържа небето, на капки мислите ми да се стичат и да потъват във морето.
Когато
Когато слънцето залязва и мрак прегърне моя свят, тогава вярата угасва и аз сама оставам пак.
Среща
Ще си ожуля коленете за последно, ще бягам до припадък следобед, че тича бързо тръгващото детство и утре се събуждаш не тъй млад.
Влак на живота
Живота си след време виждам: надвесила съм аз глава над спомените свои чисти, изпълнени и с радост, и с тъга.
Коментари
Добави коментар