Коловози
Какъв ли е животът на трамвая,
във служба ежедневна на човека?
Заспи,
събуди се,
по сиви релси трака,
безмълвно,
в кръг,
така – полека.
На празни спирки длъжен е да чака,
без някой лек път да му пожелае.
В живота-график дните си отмята,
с надежда някой нов маршрут да начертае.
Какъв ли е животът на човека,
пълзящ по ежедневни сиви релси?
Надежда,
график,
празни спирки...
Това ли, машинисте, с тебе взел си?
декември 2016 г.
Марина Йорданова
Марина Аврамова Йорданова е родена на 7 октомври 1991 г. в град Русе. От дете се занимава с музика – ходи на уроци по пиано и солфеж, пее в хор и вокална група. Средното си образование завършва в една от езиковите гимназии в града, а паралелно с това и…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар