Вината е на виното
Вината е на виното, че дава смелост
да кажа: “Днес не те обичам вече!”.
Вината е във теб, че много чака
и дълго беше все от мен далече.
Наздраве! Пий до дъно тази чаша,
аз моята със сълзи пак напълних.
Наливах, пих, до днес все страдах,
в очакване да се завърнеш.
И както птичката напролет щом запее,
очаква Слънцето във миг да види,
така в сърцето, ако обич не изгрее,
ще литне и ще си отиде.
декември 2016 г.
Марина Йорданова
Марина Аврамова Йорданова е родена на 7 октомври 1991 г. в град Русе. От дете се занимава с музика – ходи на уроци по пиано и солфеж, пее в хор и вокална група. Средното си образование завършва в една от езиковите гимназии в града, а паралелно с това и…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар