Ела си
Ела си по прашната улица
във слънчево утро през лятото.
Ела си, безпътен скиталецо,
във нощи безсънни със вятъра.
Ела си, любими мой грешнико,
изстрадал по чуждите пътища.
Ела си, очаквани страннико,
където те чакам все същата.
Ела си по пустите улици,
в безсънните нощи без тебе.
Ела си в безлунните вечери,
а после отново тръгвай далече.
23 март 2009 г.
Марина Йорданова
Марина Аврамова Йорданова е родена на 7 октомври 1991 г. в град Русе. От дете се занимава с музика – ходи на уроци по пиано и солфеж, пее в хор и вокална група. Средното си образование завършва в една от езиковите гимназии в града, а паралелно с това и…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар