В сегашно време
Как искам да прегърна тишината,
в ръце да подържа небето,
на капки мислите ми да се стичат
и да потъват във морето.
От пясъка на времето да пия,
да скитам по земята боса
и да си спомня, че живея
единствено в момента, който нося.
15.08.2019 г.
Марина Йорданова
Марина Аврамова Йорданова е родена на 7 октомври 1991 г. в град Русе. От дете се занимава с музика – ходи на уроци по пиано и солфеж, пее в хор и вокална група. Средното си образование завършва в една от езиковите гимназии в града, а паралелно с това и…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар