* * *
На Димитър
Нарисувай ми, моля те, спомени,
с цветни боички и обич.
Нарисувай ме, моля те, помнейки
слънцето в моя следобед.
С мирис на люляк, гугутка да гука,
аз да съм седнала в двора,
Слънцето в залез да бяга отново
и да ухае на пролет.
Нарисувай се, моля те, в спомени
с мене във всяка картина.
Щом някой ме види в платното ти,
значи мен още ме има.
06 юни 2019 г.
Марина Йорданова
Марина Йорданова
Марина Аврамова Йорданова е родена на 7 октомври 1991 г. в град Русе. От дете се занимава с музика – ходи на уроци по пиано и солфеж, пее в хор и вокална група. Средното си образование завършва в една от езиковите гимназии в града, а паралелно с това и…
Всички текстове и книгиКоментари
Свързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Добави коментар