Поезия

Писмо до татко

Мира Дойчинова 25 август 2019

Писмо до татко

Знаеш ли... Все бързах да съм голяма.
Да прескачам годините, да порасна.
А пък ти – хванал ръката ми само
бавно, полекичка, ме научи на щастие...

Животът безспорно – не бърза за никъде.
А пък ние сме хукнали – дим да ни няма.
Толкова много пропуснати мигове.
Вече не искам да съм голяма!

Аз щом порасна, ти – остаряваш.
Искам те тука, до мен, до безкрая!
Ти ме научи как да раздавам
свойте надежди.И как да мечтая...

Знаеш ли, татко... Аз съм добре.
И те обичам... Помниш – до космоса.
Още съм твоето малко дете,
с толкова много безкрайни въпроси...

Никога няма да пусна ръката ти!
Никога недей да ме пускаш и ти!
Има време за порастване, татко!
Но още далече е... Знаеш, нали?

 

За автора

Мира Дойчинова

Мира Дойчинова е поет и художник от град Видин. По образование е информационен технолог, по професия – библиотекар. Творец на свободна практика: пише, рисува, издава книги, организира изложби и благотворителни кампании, членува в организации, подкрепящи…

Всички текстове и книги

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.