Промъква се надеждата

* * *

Промъква се надеждата, която
е всеки божи път една и съща:
откривам се във стъпките на лятото,
и винаги към себе си се връщам...

Със морски дъх и с късче от небе
заплетено в косите непокорни,
безкраят не понечи да ме спре
към слънцето да тичам неуморно...

Родена от лъчите на разсъмване,
си имам птици – винаги в сърцето.
Загубя ли се – могат да ме върнат
в началото на мислите, където

е всичко необятно, безметежно,
съвсем като в несбъдната мечта.
Която ще се случи само с нежност.
На лятото в щастливата следа...