Поезия

Душата ми е скитница...

Мира Дойчинова 25 август 2019

Душата ми е скитница...

Душата ми е скитница... Къде ли е скиторила?
Навярно е преброждала пътеките към теб?!?
Броила си е стъпките, от тук до там, безбройни,
и твърдо е вървяла, и винаги напред

преминала е спомени... А ти дали ги помниш?
Живяли сме във времето, и тук и там, сега
Пътеките са хилядни и винаги огромни –
завинаги и никога – мига във вечността...

Забързах се нанякъде, а ти дали ме стигна?
Живях необяснимо, очаквайки нощта.
На твойта гара истинска, в мечтите си пристигнах...
Посрещна ли ме всъщност? Заспах ли във съня?

Душата ми скитори... Не мога да я спирам
Все някога ще спре на твоята пътека!
Омръзна ми така, безпътна да умирам.
Без теб, сърце любящо, не се живее леко...

За всяка крачка плащам , безкористно, във брой
признавам си, самичка – Съдбата ме преследва!
Все някога аз зная, ще бъдеш само мой!
Душата ми е скитница. Краката ми я следват...

 

За автора

Мира Дойчинова

Мира Дойчинова е поет и художник от град Видин. По образование е информационен технолог, по професия – библиотекар. Творец на свободна практика: пише, рисува, издава книги, организира изложби и благотворителни кампании, членува в организации, подкрепящи…

Всички текстове и книги

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.