Затворник
Аз съм затворник
на днешните дни и
хайдутин на миналите.
Всеки ден ме дебнат
безброй засади и
макар, че го осъзнавам,
все пак продължавам
да рискувам главата си.
Някъде ме чакат
подгизнало сено,
изтощена земя,
жадуваща да се разпадне.
Около мен,
сякаш край агнета,
е заградена кошара.
Оградата е здрава
но кажете,
има ли мисъл, която
да не може да я пробие.
Къде е краят – моят и твоят
Къде е началото – моето и твоето
Къде е смисълът на дните ни
Къде са оковите, които ще бъдат разбити...
--------------
Превод Наталия Недялкова
--------------
Лабуд Лончар
Роден е през 1964 г. в Иванград, днешно Беране, Черна гора. Живее и твори в град Бар. Поет, прозаик и журналист. Организатор на културни фестивали и премиери. Основател и председател на международно творческо сдружение “Неказано” в гр. Бар. Основател и главен…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар