Моят свят

Моят свят

Моят свят е разхвърлян. Разпилян като мене.
С много рафтчета с книги и с много въпроси.
В моя свят няма нищо особено денем...
През нощта е вълшебен – и преброждам го боса,

като котка се уча да виждам във мрака,
да броя по звездите колко много те искам,
да изпратя писмото, че още те чакам,
а дали ще пристигне? Поемам си риска.

Моят свят е такъв – просто няма закони,
само два-три неписани – всеки ги знае
че Животът е низ от неочаквани спомени
и Човек е това, за което мечтае...

И че има неща все така неизричани
просто думи не стигат, разпилян е света,
но живея във него, и летя, и обичам,
и те чакам до моята малка врата...

А навън е жестокият Свят на Големите
подреден и приличен, начумерен и зъл.
Моят свят е разхвърлян. Разпилян като мене.
Хайде, влизаш ли вече? Добре си дошъл!

Моят свят (2)

Ето вече си тук, приседни до леглото ми,
трябва нещо да кажа, а пък ти помълчи,
да изплача сама колко много животи
аз те чакам...и надявам се – чакаш ме ти.

Колко пъти моят свят се срутвал изгубен,
а небето със трясък все вали върху мен.
Но се справям, нали, и не гледай учудено
аз се раждам в зората на всеки нов ден.

И градя от останките на своето минало
моят свят – на сърцето ми най-тихия зов,
слагам тухли от спомени и мечти неизстинали,
звездни кръпки лепя и отглеждам любов

със сълзи я поливам, че водата не стига
да расте, да протяга свойте светли ръце,
а когато накрая и до тебе достигне
да чертае пътека и към мен поведе.

Ето вече си тук, много дълго вървял си.
Ще изтупам палтото ти, ще те нахраня.
Моят свят е Любов, ти самичък разбрал си.
Нищо друго не искам. Освен да останеш...