Коя съм аз?

* * *

Коя съм аз? Която и да е.
Една идея, въплътена в стих.
Жена, Луна, снежинка и дете.
Търкулната звезда във здрача тих...

Оставена следа по път далечен.
Коя съм аз? Щастливо неизвестно.
Обръщам си минутите във вечности.
И после обичта се случва лесно...

Живеенето после е сънуване.
А всеки сън – мечта за необяти.
Човек рисува свойто съществуване
изстрадал цветовете във душата си...

И аз така. Светлея до небето.
Усмивка и сълза. Внезапен глас.
Коя съм аз? Погледна ли в сърцето си,
разбирам, че съм всекиго от вас.

Автопортрет

А пък аз ли коя съм?... Ирини.
Все ме гонят едни лунностишия...
Ден да дойде и друг да замине.
Като буря съм, все след затишие!

И съм цялата аут дефиниция.
Ти не гледай, че тъй съм чувствителна!
Обвинена в безкрай неприличия,
аз се сбъдвам. Но как ли? Попитай ме...

Все си търся свободна планета,
но да става за мойто живеене.
Все ме тегли към сини небета.
И летя. После следва падение...

Преброявам звездите в безкрая
и безспорно ми трябва луна.
А през цялото време мечтая
все за твоята топла ръка.

Не е лесно да бъдеш Ирини.
Все сериозно се влюбвам – до смърт!
Като всички, и аз ще премина
не един измълчан кръстопът...

И ще бъда такава, Прекрасница,
не че тайно сега се заричам,
но това ми се падна – за щастие:
да съм себе си! И да обичам!