Сбогуване с август

Вечен напев

От вчера ли това остана
или от сто предишни дни,
но щом се спусне вечер ранна
над градски каменни стени
аз чувам гласове любими
във синия вечерен час
и различавам твойто име,
и различавам твоя глас.

Той носи мило обещание
с акорд от родните поля,
като припомнено предание,
като очаквани крила,
които в сън ще ме люлеят
не сам днес, а много дни
и с мене заедно ще пеят,
о, свят обичан, остани!

26 август 2019 (понеделник)

Присъствие

Където и да си е без значение.
Приижда с обич морското течение
и то със южните егейски ветри
към теб донася светли хекзаметри.

По тези брегове така било е,
сега тече вълнението мое,
което ще те грабне от балкона.

не е това на лятото циклона,
това е вихър,
много, многоличен
и ти усещаш –
той е поетичен
и вярвам, мила,
ти го различаваш
и го очакваш
и го заслужаваш.

27 август 2019 (вторник)

Романтично

Не вярвам, че светът от вчера
от днешния по-романтичен бил.
Човек налага своя мера,
човек налага своя стил.

Припомням ти за “Тропикана”
с прозорци, вгледани в брега
и хубавата вечер ранна.
Приижда споменът сега.

Той носи пръски от вълната
в един въображаем миг,
цветът на залеза в косата,
в очите ти един светлик

от смесицата чудновата
от минал и от днешен час
и от романтика, която
не мога да забравя аз.

28 август 2019 (сряда)

Фрагмент

Завръщам се във моя град отново,
завръща ме не друг, а мойто слово,
защото само с него е възможно
да бъде радостно, а и тревожно,
където спомен истински ме връща
в отдавна разрушената ми къща.

Чрез мойте стихове се тя изгражда
и спомен мил отново се обажда
от всяко ъгълче,
от камък всеки
и тръгвам по обичани пътеки.
Пейзажът днес е толкова различен,
но той от мене много е обичан
и затова от миналото време
ще го запазя в моите поеми.

29 август 2019 (четвъртък)

Сбогуване с август

Отива си, подобно пътник летен
от гарата бургаска с късен влак.
Той беше весел, беше многоцветен,
запомнен тука с не единствен знак.

Във морската градина със фонтана,
с концерт на Охлюва,
през август знам
не е възможно всичко да обхвана.

Със радост ще ви върна само там,
на “Богориди” при ония струни
на цигуларката с изящен тон
и при висящи кошници с петунии
под летния бургаски небосклон...

И август иска още да остане
и ще остане винаги при нас,
и ще живее той като предание,
запомнено със името Бургас.

30 август 2019 (петък)

-----------------
Обратно към “Поетичния маратон на Борис Бухчев” ----->>>>>
-----------------