Събиране на душа

Събиране на душа

Много дъжд. Нито помен от тая в “По жицата”.
Пада ниско небето и мига с ресници от гарвани.
Саркастично разказва копривата парещи вицове.
В полунощ саксофонът разплаква пияния барман.

Нещо сладостно-лепкаво. Някакъв пир за мухите.
Две-три счупени чаши. Не че носят на някого щастие.
Изтрезнява луната и смуче четвърто “Мохито”.
Като няма трохи, вършат работа няколко пасти.

Мракът хвърля хайвер от звезди. Почти юнска рапсодия.
С аромат на липи никой още не се е съвземал.
Изтънявам до вик и съм стара и тъжна мелодия.
Хлипам тихичко. Явно, от сенната хрема.