Детство с миризма на мухъл

Детство с миризма на мухъл

На прашната кутия със мечти
в мазето днес случайно се натъкнах.
Отворих я – засветиха искри
и феникс от носталгия захвърка,

разпалвайки отдавна избледнели
в платното на живота цветове,
рисувайки картини остарели
със всеки мах на своите криле.

И за секунда аз отново вярвах,
че скоча ли, ще стигна до звездите,
че къща мога да превърна в замък
ако само затворя си очите.

И за секунда пак усетих в мене
да тлее огънят на младостта –
усещането за безкрайно време,
достатъчно за хиляди неща...

* * *
Сложих капака на кутията със пепел
и върнах се в действителния свят.
Случва се често да отивам във мазето...
Да гледам как мечтите ми горят.