Веднъж пред университета видях Георги Струмски, Марко Ганчев, Анастас Стоянов, Михаил Берберов – възбудено нещо приказват, махат с ръце. Четири-пет години по-възрастен от тях, върнал се от южната граница (за нас – Иван Давидков, Димитър Дублев, моя милост беше писано “Тримата в сиви шинели”), виждал ги по литературните четения и срещи, горе-долу ги познавах, следях първите им изяви в печата, знаехме се. Спрял се при тях, запомнил малко странното име Германов, ги питам: “А кой е Андрей Германов?”, “Ами ето го!” – сочи ми го Струмски и го видях и самия Андрей: невисок, набит, къдрав, с меко засмени очи, с топла и здрава ръка при запознаването и ръкуването.
