Ревюта

“Той е от тези хора, които са маята на доброто. Защото може да ни задушава, смъртоносно да ни притиска, но все едно – ще победи доброто, защото са живи и живеят сред нас особняци като д-р Рачо Рачев, както се казва – един добър човек да е жив на този свят, от неговата доброта като от житно семе ще се роди и доброта и добротата ще надмогне злото и ще възтържествува животът...”

Един древен мъдрец е казал: “ Животът е кратък, изкуството е вечно.” Човекът временно пребивава на земята. Той идва на белия свят с определена мисия, израства физически и духовно, бори се с трудностите и несгодите и след известно време се пренася в небитието. Неговите черти се съхраняват в образите на децата и внуците му. Вечно и непреходно остава това, което е сътворил през живота си. То ще се предава на идните поколения.

На 3.11.2010 г. се навършват 90 години от рождението на изтъкнатия артист Петър Стефанов Велчев, който е посветил повече от 40 години на театъра, претворил е над 300 роли, вложил е силите си за успехите на театралната самодейност и в предаванията на Радио Варна. От няколко месеца той не е между живите, но нека с обич и уважение си спомним за него и за следата, която е оставил в съзнанието на зрителите. Да си спомним за неговия “Живот като другите и не съвсем”, художествено описан в авторската му книга под горното заглавие.

Българската литературна наука, а и българската хуманитаристика като цяло, са длъжници на родната маринистика и на темата за морето. Липсва цялостно изследване на развойните тенденции и спецификата на българската маринистична поезия и проза от зараждането на маринистичната проза през 30-те години на ХХ век и поезията от Освобождението до наши дни.