Ах, братко мой… Избърза. Не почака.
Какво е Там?.. Не зная още аз.
Усмихваш се в прегръдката на мрака.
И ще се срещнем … С тебе… Над Бургас.
Христо Фотев
С какво да започна за Христо? Имам да пиша толкова много за него, заплитам се в сложен лабиринт от спомени, емоции, някои болезнено ясни, други – обвити в сладостна и замайваща мъгла.
Прозата и драматургията на Стефан Кисьов са средоточие на плодотворни тенденции и интересни развойни процеси, рядко срещащи се напоследък. Това ги прави притегателни и любопитни за всеки уважаващ себе си литературен изследовател.
Доказателство са романите му “Не будете сомнамбула" и "Никъде нищо", появили се залпово през 2000 г., великолепната трагикомедия, съставена от 13 миниатюри “Гларуси" (2002) и последвалият, оспорван и превъзнасян, роман “Екзекуторът" (2003), за който през ноември 2004 г. Кисьов спечели голямата награда за най-добър български роман на 2003 година от фондация “Вик".
Срещите ми с големия български писател и дисидент се оказаха объркани, нерегламентирани, но винаги желани.
Аз и досега смятам, че той е от малцината ни творци (Хайтов, Радичков, Генчо Стоев, Йордан Вълчев, Станислав Стратиев), способен да ме накара да чета родната литература, създавана през 60-70-те години на ХХ век, която в по-голямата си част е скучна, фалшива и монотонна.
Той е сред съвременните писатели с най-ясно оформен облик и с най-трудна съдба. В моята ценностна система го поставям редом с най-талантливите обновители на родната ни проза - Емил Тонев, Виктор Пасков, Палми Ранчев, Деян Енев. Всяка уважаваща себе си литература би го ценила и издавала в подобаващи тиражи. Включително и родната. И може би затова делото и примерът на Вълчинов са толкова важни за нас.
Пиша тези редове с много тъжни чувства. С Атанас Липчев установихме задочна връзка през септември миналата година. Написах две рецензии за негови книги, след това реших да се запозная с цялото му творчество. Изчетох всичко, до което успях да се добера. Повярвайте ми - никак не е лесно да намериш книгите и статиите на един стойностен автор от провинцията, който не е сред медийните любимци у нас.
Известен като „дипломатът в расо” и „началникът на българската църква” екзарх Йосиф Първи (Лазар Йовчев, 1840-1915) е един от най-видните ни книжовници и духовни строители в преломно за България време, съвпаднало с разцвета и края на Възраждането ни, конституирането на българската Екзархия, освободителната руско-турска война, покрусата от Берлинския диктат и четиридесетгодишните усилия на младата ни държава, погребани с Ньойския мирен договор от 27 ноември 1919 г.
Доклад на доц. д-р Сава Василев по повод ежегодния литературен конкурс за връчване на годишните награди “ПЕГАС”, организиран и провеждан от Община Бургас. В доклада се прави преглед и ретроспекция на издадените през 2004 г. белетристични книги от бургаски автори.
Докладът е поместен изцяло без редакция и съкращения. Екипът на “Меридиан 27”, респ. издателство “Либра Скорп” се разграничава от становищата, застъпени в настоящия доклад.
Доклад на академик Иван Радев по повод ежегодния литературен конкурс за връчване на годишните награди “ПЕГАС”, организиран и провеждан от Община Бургас. В доклада се прави преглед и ретроспекция на издадените през 2004 г. поетични книги от бургаски автори.
Докладът е поместен без редакция. Екипът на “Меридиан 27”, респ. издателство “Либра Скорп” се разграничава от становищата, застъпени в настоящия доклад.
Ученик от Враца хвърли ръкавицата на Джоан Роулинг. Книгата е първата от четирилогията на 17-годишният Кристиян Малинов, която конкурира историите за Хари Потър. Тийнейджърите в града са луди по дебелото томче и са изгълтали на един дъх неговите 352 страници. Думите: "Велик си, Крис!", единадесетокласникът от училището по изкуствата "Отец Паисий" често чува по телефона. Някои от съучениците му обаче са бесни. "Как можа да изтрепеш половината си герои на партито за Хелуин!", упрекват го те.
Искам да препоръчам една книга, която много ми харесва: „Джокондата ме гледа“ [1], първа стихосбирка на Николай Нанков, излязла тази година в бургаското издателство „Либра Скорп“. Формално погледнато, това са едни тристишия тип хайку на разни теми – ту философски, ту вицови, ту смесица между двете...
