Ах, братко мой… Избърза. Не почака.
Какво е Там?.. Не зная още аз.
Усмихваш се в прегръдката на мрака.
И ще се срещнем … С тебе… Над Бургас.
Христо Фотев
С какво да започна за Христо? Имам да пиша толкова много за него, заплитам се в сложен лабиринт от спомени, емоции, някои болезнено ясни, други – обвити в сладостна и замайваща мъгла.
Христо обичаше моите синове Асен и Недялко.
Аз обичах неговата дъщеря Мария.
