Преди време един от най-талантливите поети на българския юг – Добромир Тонев, за съжаление вече покойник – шеговито беше казал, че женската поезия от Сафо до наши дни може да се опише така: “Ела с мен в цъфналата ръж”, “Как хубаво е в цъфналата ръж...” и “Защо не идваш в цъфналата ръж?”...
“Завръщане на Пенелопа” е третата книга на Рада Капралова, след двата й сборника със стихове: “Върху айсберг гореща сълза” (1999 г.) и “Отговорът е любов” (2007 г.).
Нека ни окриля вярата, че ще бъдем възнаградени за нашето толерантно поведение, намерило израз в лозунга “Не забравяйте, но не отмъщавайте, като изградим общия дом в Тракия без граници. Дотогава да не забравяме завета на прославения войвода Георги Кондолов, който в предсмъртния си час отправи към въстаналия точно преди сто години български народ през славното Илинденско-Преображенско въстание: “Проклети да бъдете, ако не продължите борбата”!
Спомени... Спомени... И тъжни, и радостни, безброй са. Вият се някъде по пътеката, връщат се 40 години назад. Тогава слабичкият тъмноок младеж Герго Цонков за пръв път тръгва за София. Тъжна била раздялата му с родители и сестра, с приятели и родното Галиче, сякаш усещал, че повече няма да се върне. Но в сърцето му имало повече радост – отивал да учи за лекар. Колко пъти в мечтите си се виждал в бяла престилка – как възвръща към живот умиращия, вярата на болния, надеждата на неговите близки. Как дарява на нуждаещия се от дните и нощите си, от сърцето и душата си, за да срасне завинаги с тази професия...
Пред мене е "Когато се раждаше демокрацията" – поредната книга на един изключително продуктивен автор и организиран човек, д-р Герго Цонков, който полага неимоверни грижи за физическото и духовното здраве на народа, с цел да бъде полезен в трудните моменти от неговия живот.
По случай 80-годишнината на Христина Стоева през 2012 г. Издателство “Славена”, Регионална библиотека “Пенчо Славейков” и Тракийско дружество “Капитан Петко Войвода” – Варна, издадоха авторската й книга “От извора вода аз пих”.
След като много от книгите на наложилия се с творчеството си автор д-р Герго Цонков намериха радушен прием сред читателите и тиражът им беше изчерпан, за улеснение на /по/читателите си, той реши да ги преиздаде като тематично подбра три от тях и ги обедини под общото заглавие “Три книги в една”. Това са книгите “Нож с две остриета”, “Записки на партийния член” и “Когато се раждаше демокрацията”.
Ще се ровите из ръкописи, из снимки, из книжа и книги, ще ме откривате, но късно: когато няма да ме има.
Андрей Германов
Андрей Германов беше голям, ясен човек. Отиде си от сладкия живот, но в поезията ще приижда непрекъснато.
Чувате ли, виждате ли, усещате ли неговото идване?
Слънце пече, дъжд вали, вятър ни облъхва...
Андрей!
Малцина са тези, които знаят, че един белгиец, Pierre De Geyer, е написал музиката на ИНТЕРНАЦИОНАЛА. Едва 150 години след рождението му, през 1998 година., родният му град Гент го удостоява със статуя. Историята за пролетарския композитор разказа сега излизащият в Брюксел седмичник “Solidair”, орган на Белгийската партия на труда.
Много е трудно и неудобно да се пише за човек, който умее с малко думи да изкаже добре премислени житейски истини, особено пък, ако самият си разточителен на думи и боравиш с факти, почерпени от други източници. За Йово Неделчев, който в случая е обект на мисълта ми, не съм чула да има издадени книги и да трупа заглавие след заглавие в творческата си автобиография. Това не означава, че няма такива, че неговото присъствие на литературното поприще е по-малко осезаемо и по-малко значимо.
