“Големият залог” – книга, която не дава отговори наготово

Прочитайки най-новата книга на Георги Аргиров “Големият залог”, излязла от печат тази година от издателство “Либра Скорп”, до известна степен останах изненадана. Но не по посока на търсенията на автора в психологически план и надникването в дълбочина в кладенеца на човешките чувства, въжделения, скърби, съмнения, възторзи, изкушения. Тъй като лекотата, с която Георги Аргиров надниква в многопластовите гънки на човешката психика, е характерна и за останалите му книги. Писателят е майстор и в достоверното обрисуване на морални дилеми, дълбаещи кратери в душевността екзистенциални въпроси, на индивидуалния път към пълното себеосъществяване в най-необяснимото и свято чувство – любовта. А този път всеки сам намира за себе си. Независимо от външните условия, от натиска на писани или неписани закони, от разкъсващата болка, породена от избора – понякога страшен, но неминуем – като едно от най-големите изпитания в земното ни съществуване.

“Големият залог” е първата книга от мащабната трилогия “Възмездие за греха”. В мащабното литературно произведение авторът си е поставил нелеката задача не само да разгърне едно заинтригуващо повествование, но и да надзърне в света н апритчовото тълкувание за греха, възмездието, предопределеностите, за взаимовръзките, взаимопривличането и взаимоотблъскването между хора, “осъдени” да преплетат съдбите си. А стълкновението между жизнените пътища на героите от романа същевременно разкриват неочаквани обрати, описани по свръх увлекателен начин. Кълбото, съставено от разнопосочните нишки на живота, в които е съсредоточена цялата ментална енергия на различните личности, постепенно се разплита пред читателя. Неусетно се интернализират мислите и внушенията на белетриста, като пред читателя се разкриват неочаквани обрати, сложни взаимоотношения, които лавинообразно следват хода си. Героите на книгата са харизматични личности – и родителите на двамата близнаци Момчил и Петър, и самите братя, съдбовно противопоставили се помежду си, и техните нежни половинки. Георги Аргиров описва събитията в “Големият залог” с лекотата на вещ разказвач, но залагайки най-вече не на суховатото следване на хронологията, а на дълбочинния психологизъм, с който представя героите – орисани да понесат предизвикателствата на съприкосновението помежду си – по видим или невидим начин. Писателят умело вмъква в повествованието библейски мъдрости, но без да звучат като трактати. Философията на автора е залегнала върху традиционните християнски ценности, както и върху неконвенционални, но базирани на специализирани изследвания течения в науката – парапсихологията астрологията, древни духовни учения.  Чрез драматизма на действието Георги Аргиров разкрива пласт по пласт един недостатъчно изследван феномен – близнаците, тяхната физическа и духовна връзка, проекциите на общия им път, който дори ида поема в различни посоки в даден момент от живота им, винаги съдбовно се преплита – за добро или зло.

“Големият залог” е увлекателен роман. Не само защото темата за близнаците, за тяхното съперничество (понякога недоизказано, понякога придобиващо размерите на лавинообразно нарастваща негативна сила, заплашваща да помете хуманните устои), е представена по неконвенционален начин. Макар авторът да се стреми да се придържа към стил, близък до ума и сетивата. Езикът е плавен, галещ, думите излъчват топлина, възприемат се на един дъх. Георги Аргиров е чужд на елитарните напъни за оригиналност и словоредене, лишено от чувство и чисто човешки послания. Но същевременно с традиционните похвати при повествованието, писателят съумява да представи един оригинален прочит на вече експонирани в други произведения житейски ситуации, придавайки им несравнима въздействена сила и емоционален заряд. При “Големият залог” съществува нещо, което не би могло да се имитира или да се заимства от други романи – автентична тръпка. А тази тръпка Георги Аргиров я проектира от собствената си творческа личност. И затова романът се чете на един дъх, като последната страница е обещаваща за шеметно развитие на събитията в продълженията на книгата.

Не бих искала в този по-скоро емоционален отзвук от цялостното възприемане на “Големият залог” да преразказвам случки, да анализирам реакциите на героите. По-скоро желая да породя любопитството на читателите – да посегнат към тази книга, да прочетат историята, да преоткрият много неща за себе си, да си зададат въпроси, да намерят отговор на други, да надникнат в един паралелен и същевременно с това, пълнозвучен свят на литературната измислица, която обаче съдържа истината за живия живот.

---------------------

Георги Аргиров, “Възмездие за греха. Книга първа. Големият залог”, Бургас, 2005.

---------------------

Публ. във в. “Компас”, 13 юни 2005 г.