Ревюта

Един древен мъдрец е казал: “ Животът е кратък, изкуството е вечно.” Човекът временно пребивава на земята. Той идва на белия свят с определена мисия, израства физически и духовно, бори се с трудностите и несгодите и след известно време се пренася в небитието. Неговите черти се съхраняват в образите на децата и внуците му. Вечно и непреходно остава това, което е сътворил през живота си. То ще се предава на идните поколения.

На 3.11.2010 г. се навършват 90 години от рождението на изтъкнатия артист Петър Стефанов Велчев, който е посветил повече от 40 години на театъра, претворил е над 300 роли, вложил е силите си за успехите на театралната самодейност и в предаванията на Радио Варна. От няколко месеца той не е между живите, но нека с обич и уважение си спомним за него и за следата, която е оставил в съзнанието на зрителите. Да си спомним за неговия “Живот като другите и не съвсем”, художествено описан в авторската му книга под горното заглавие.

Българската литературна наука, а и българската хуманитаристика като цяло, са длъжници на родната маринистика и на темата за морето. Липсва цялостно изследване на развойните тенденции и спецификата на българската маринистична поезия и проза от зараждането на маринистичната проза през 30-те години на ХХ век и поезията от Освобождението до наши дни.

Двамата са един до друг и в живота – от далечната 1954 година, и в творчеството. Защото 77 – годишната варненка Христина Стоева неспирно пише летописа на живота си, а съпругът й, Илия Стоев, който е запален фото и кино любител го документира с фотографски или с кино образ, принтира написаното, носи го в издателството и след това товари в колата пакетите с новоиздадените книги. А после двамата бързат, за да отидат заедно на премиера или на някакъв друг празник.