По време на разговор с Христина Димитрова Стоева – известна журналистка, публицистка и писателка, който проведохме в навечерието на Коледните и Пред-новогодишните празници за 2018 г., тя ми каза, че ми е изпратила нейна стихосбирка...
“Съвест” е необикновен криминален роман, който се чете на един дъх, от първия български автор на романтични трилъри – Йоана Вълчева. Тя е един от новите, съвременни автори, които изгряват с големи усилия и труд в последните години, а аз като привърженик на най-новата българска литература.
Иро Никопулу: Писането за мен е още един начин да опознавам и помня.
Реалността за всеки от нас е различна и не всички я изживяваме по един и същи начин и така, пишейки, се старая да докосна различни аспекти на човешката природа, а така също и у себе си.
“Не е лесно да си софийски магьосник” – казва авторът Мартин Колев. “Трябва да браниш града от злите здрачници и всички сили на мрака, а в замяна не получаваш дори безплатна бира.” В тази остроумна смесица от фентъзи, хумор и приключенски роман ще срещнем невероятните приключения на героите – магове-столичани...
Тези няколко реда търсят във времето Стефан Станчев – не поета въобще, пътеписеца, културния деец, или издателя на списание “Провинция”. А мариниста такъв, какъвто очакваме да бъде всеки автор, изправен пред стихията с дарованието си. Предварително ще кажем, че почти няма български лирик, който е зърнал морето и не го е възпял...
Антоний Бинчев не дочака своята 60-та годишнина. Посмъртно творчеството му бе събрано от неговия брат – поета Тома Бинчев, в “Гълъб на рамото”, Издателска къща “Август”, 2008. Приживе, в 2001 г., читателите докоснаха “Разплискано сребро”. И не останаха разочаровани. Не само според мен...
С тези редове не разсъждаваме върху изискванията, които нечие творчество трябва да съблюдава за най-малките читатели. Нито ще споменем водещи имена, определяни като класици в това творчество у нас и в чужбина. А ще отправим кратък взор в оставеното ни от Илия Буржев с тематичен адрес – морето...
Трайното присъствие на Славчо Чернишев в българската литература датира от средата на ХХ в. – период на задължителна обществена идеологизация, облъчваща духовните процеси у нас. Новата тогава държавна философия изисква от творците да съобразят дарованието си с партийната идеология...
Можем да твърдим, че темата за морето в българската литература е обширна и сериозно застъпена. Тя идва от фолклорното наследство и в годините намира място по страниците на редица автори. В това число – и на трудовата маринистика, пазеща образите на моряци, рибари, докери, мерметчии и т.н...
