Доклад на проф. Михаил Неделчев по повод ежегодния литературен конкурс за връчване на годишните награди “ПЕГАС”, организиран и провеждан от Община Бургас. В доклада се прави подробен анализ на издадените през 2009 г. белетристични книги от бургаски автори. Докладът е поместен изцяло без редакция и съкращения. Екипът на “Меридиан 27”, респ. издателство “Либра Скорп” се разграничава от тезите, твърденията, съжденията и прочее мнения, застъпени в представения годишен доклад.
Доклад на Пламен Антов по повод ежегодния литературен конкурс за връчване на годишните награди “ПЕГАС”, организиран и провеждан от Община Бургас. В доклада се прави подробен анализ на издадените през 2010 г. поетични книги от бургаски автори. Докладът е поместен изцяло без редакция и съкращения. Екипът на “Меридиан 27”, респ. издателство “Либра Скорп” се разграничава от тезите, твърденията, съжденията и прочее мнения, застъпени в представения доклад.
Доклад на проф. Светлозар Игов по повод ежегодния литературен конкурс за връчване на годишните награди “ПЕГАС”, организиран и провеждан от Община Бургас. В доклада се прави подробен анализ на издадените през 2009 г. белетристични книги от бургаски автори. Докладът е поместен изцяло без редакция и съкращения.
Доклад на доц. Владимир Трендафилов по повод ежегодния литературен конкурс за връчване на годишните награди “ПЕГАС”, организиран и провеждан от Община Бургас. В доклада се прави подробен анализ на издадените през 2009 г. поетични книги от бургаски автори. Докладът е поместен изцяло без редакция и съкращения.
Ах, братко мой… Избърза. Не почака.
Какво е Там?.. Не зная още аз.
Усмихваш се в прегръдката на мрака.
И ще се срещнем … С тебе… Над Бургас.
Христо Фотев
С какво да започна за Христо? Имам да пиша толкова много за него, заплитам се в сложен лабиринт от спомени, емоции, някои болезнено ясни, други – обвити в сладостна и замайваща мъгла.
Прозата и драматургията на Стефан Кисьов са средоточие на плодотворни тенденции и интересни развойни процеси, рядко срещащи се напоследък. Това ги прави притегателни и любопитни за всеки уважаващ себе си литературен изследовател.
Доказателство са романите му “Не будете сомнамбула" и "Никъде нищо", появили се залпово през 2000 г., великолепната трагикомедия, съставена от 13 миниатюри “Гларуси" (2002) и последвалият, оспорван и превъзнасян, роман “Екзекуторът" (2003), за който през ноември 2004 г. Кисьов спечели голямата награда за най-добър български роман на 2003 година от фондация “Вик".
Срещите ми с големия български писател и дисидент се оказаха объркани, нерегламентирани, но винаги желани.
Аз и досега смятам, че той е от малцината ни творци (Хайтов, Радичков, Генчо Стоев, Йордан Вълчев, Станислав Стратиев), способен да ме накара да чета родната литература, създавана през 60-70-те години на ХХ век, която в по-голямата си част е скучна, фалшива и монотонна.
Той е сред съвременните писатели с най-ясно оформен облик и с най-трудна съдба. В моята ценностна система го поставям редом с най-талантливите обновители на родната ни проза - Емил Тонев, Виктор Пасков, Палми Ранчев, Деян Енев. Всяка уважаваща себе си литература би го ценила и издавала в подобаващи тиражи. Включително и родната. И може би затова делото и примерът на Вълчинов са толкова важни за нас.
Пиша тези редове с много тъжни чувства. С Атанас Липчев установихме задочна връзка през септември миналата година. Написах две рецензии за негови книги, след това реших да се запозная с цялото му творчество. Изчетох всичко, до което успях да се добера. Повярвайте ми - никак не е лесно да намериш книгите и статиите на един стойностен автор от провинцията, който не е сред медийните любимци у нас.
Известен като „дипломатът в расо” и „началникът на българската църква” екзарх Йосиф Първи (Лазар Йовчев, 1840-1915) е един от най-видните ни книжовници и духовни строители в преломно за България време, съвпаднало с разцвета и края на Възраждането ни, конституирането на българската Екзархия, освободителната руско-турска война, покрусата от Берлинския диктат и четиридесетгодишните усилия на младата ни държава, погребани с Ньойския мирен договор от 27 ноември 1919 г.
