Книгата се издава във връзка със 100-годишнината от Балканската война 1912-1913 г., с чувство на историчност и уважение към хилядите герои, дали живота си за освобождението на българите от поробените земи.
В този скромен труд вниманието е насочено изцяло на бойните действия и освобождаването на българите от Източна Тракия (Одринска Тракия) до линията Мидия-Енос и трагедията на нашите сънародници останали на територията на Турция след войната.
За Балканската война е писано много от известни историци, затова в книгата са засегнати най-важните моменти от войната в Източна Тракия до 17 май 1913 г., без да се влиза в подробности. Акцентира се повече на геноцида над българите и обезбългаряването на този изконно български регион – за които по-малко е писано и по-малко се знае. Ужасите и униженията, на които са поставени българите, принудени да изоставят имоти, инвентар и животни, както и най-милото, да изоставят по горите бебета и невръстни малки деца, за да се спаси бягащата група, или целият род.
Бежанските вълни след войната заливат Бургас, Варна, Ямбол и околностите им. Българите са ограбени до последно, останали голи и боси, само с по една риза на гърба, без дом, без храна, без пари, без животни, без нищо...
Селищата, махалите, местностите и др. са представени с наименованията, каквито те имат преди 100 години и както са запомнени от хората, като в скоби се поясняват сегашните нови наименования за по-лесна ориентация.
Авторът няма претенции за всеобхватност и изчерпателност на събитията, давайки си ясна сметка, че не иска да се мери с историците, а само прави опит да изследва, предаде обобщено и обективно написаното през годините, като си позволява да даде тук-там лична информация и сведения за страданията на българите от Източна Тракия и Странджа планина
За съставянето съдържанието на настоящата книга са използвани като информационни източници над 20 издания на историци, писатели, краеведи, изследователи и специалисти, без които човек не би се ориентирал в годините. Между тях са акад. Любомир Милетич, проф. Александър Фол, Стефан Цанев, проф. Андрей Пантев, проф. Божидар Димитров, проф. Вера Мутафчиева и др.
Съдържанието на тази книга не би било това, което е, ако не бяха трудовете на историците-краеведи Георги поп Аянов, Горо Горов, Стамат Апостолов, Илия Петков, Огнян Марков, както и справочници, интернет издания, телевизионни предавания (БНТ – “Памет българска”, История.БГ), карти и др.
Авторът