само две отсъствия ми стигат за да съм сигурен че те обичам да се откажа от всички заради теб...
да гледаш в тъмното жена докато спи и да запомниш всяко присветващо движение...
“Знай си мястото” – така цял живот го съветваха умните хора и прочие доброжелатели, а той се опитваше да намери място под слънцето.
Фракталните сталкери прекосяват пустотата, за да хванат най-сетне своенравната котка на Шрьодингер.
Толкова много статисти бездушни фалшиви герои и хора на ужким. Толкова много ярост и гняв: театърът блудкав е, хлябът – корав.
Когато Господният ангел избира своя Поет, за да запише думите, които ще надживеят дори кодекса на добрите граматически обноски, от своето дясно крило откъсва перо...
В неримувания свят в делника, лишен от съзвучие трудно е да не се изгубиш в превода, точната дума да налучкаш.
Казах Да С усмивка Нестинарката Върза конците...
Стопи се образът ти, като утринна мъгла и грейна споменът за твоята усмивка, за бълбукащия смях, за очите, преглътнали сълзите...
Времето каза: “Сега”. Не го каза преди, а го каза сега. Не аз го провокирах. Към времето повече въпроси нямам.
