Суета, суета, суета... Лъскава визия, думи фалшиви... Всеки ден гоним “престижа”!
Последвай следата... Оставена е точно за ТЕБ! Ако имаш “очи” да я видиш, ще намериш и верния път!
Подхлъзна се капакът на мълчанието и плиснаха се мръсните ми мисли: на масата... по пода... до стената ти...
Напука се на пейката гръбнакът, кутията на пощата – с отворена уста, върбата в двора плаче все и чака, часовникът замлъкна от тъга.
Нарисувай ми, моля те, спомени, с цветни боички и обич. Нарисувай ме, моля те, помнейки слънцето в моя следобед.
И ако в тъмното изпърха пеперуда, от сините, от детството в полето – прегръщам мрака и се вкопчвам в него – опитвам се да задържа детето.
Дебелянов е български поет и е с голям авторитет. В творчеството си унесен създал елегията “Сиротна песен”.
Още преди да те срещна в живота си – теб съм обичала... теб аз съм чакала...
Безкраен път до теб извървях... Ето те тук до мен... В студените нощи... когато луната греховна е...
Пишем си “Обичам те” Целувки пращаме Сърца Говорим за любовта...
