Есенно море

Есенно море

Аз нямам нищо. Аз съм бедната,
пред мен морето, есенно море,
и стене в мене мъката победната,
нима тя никога не ще умре?
Завръща ли се песента отронена?
Запява ли пак скъсаната струна?
От вятър чайка носи се подгонена,
викът й възвещава близка буна.
Не е ли тя душата ти долитнала
да ме целуне в своя тъжен полет?
Ах, чайката отдавна е отлитнала,
напразно моите очи се молят.
Сама. Тъмнее. Вечер иде ли
или приижда споменът – разлъка?
На тез води пред вечните обители
как мъничка изглежда всяка мъка!

Песен

Ще ли си спомняш ли за мене
в своята далечност синя?
Броди вятърът и стене
във крайбрежната градина.
Като закъсняло лято
късна нежност ме опива,
гасне слънчевото злато,
приказката си отива.
И под облачния шатър
ще останем ние трима:
моето сърце, и вятъра,
и една крайморска зима.
Щастието бързолетно
няма да се върне вече
и тъмней пред мен морето
в моята самотна вечер.

---------------
Публ. в сборника “Градът – поезия и фотография”, изд. “Либра Скорп”, 2019.
---------------