0 книги 7 публикации

Весела Страшимирова

Весела Страшимирова (Весела Страшимирова Танева) е родена на 20 юли 1902 г. в град Поморие в семейството на Страшимир Георгиев от Разград – кмет на град Поморие (1912-1913) и Таня Борилкова от Малко Търново – акушерка.

Завършва Търговската гимназия в гр. Бургас (1920) и славянска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски” (1926). Гимназиална учителка в Поморие (1930-1935) и София (1935-1958).

За пръв път печата стихове през 1919 г. в сп. “Ученическа мисъл” (Русе). Сътрудничи със стихове и разкази на в. “Литературен глас”, “Мисъл”, “Женски глас”, “Вестник на жената”, “Учителско дело”, “Вечерни новини”, на сп. “Нива”, “Завет”, “Българска реч”, “Листопад”, “Флаг”, “Бургаска поща” и др.

Автор на книгите “Маргита” (повест, 1934), “Целувка над вълните. Морски разкази” (1934), “Бараб” (разказ, 1934), “Крайморски песни” (стихове, 1941), “Чудото на Света Анастасия” (разкази, 1943).

Авторка е и на разкази за борци-антифашисти, документални изследвания за преображенските войводи Георги Кондолов и капитан Стамат Икономов.

Умира на 08 март 1995 г. в София.

В Меридиан 27

Публикации от автора

Поезия

На морския бряг

На моя морски бряг се върнах в едно прекрасно лято, пренатоварено от слънчевото злато. Потърсих бащината къща. Не я намерих…

Поезия

Есенно море

Аз нямам нищо. Аз съм бедната, пред мен морето, есенно море, и стене в мене мъката победната, нима тя никога не ще умре?

Поезия

Жената на рибаря

Вятърът тласна буйно вратата, с песен към мене морето нахлу, върху огнището лозови пръчки тлеят, догарят... Вятърът искри разпръсна...

Поезия

Съдба

И аз ще се завърна пак на моя див самотен бряг, когато есенният ден догаря над вълните, и с мене заедно ще спре пред разпененото море неугасимата ми жажда за щастие сред съсипните.

Поезия

Тракийска поема

О, зная, никога не ще забравиш ти родната ни Тракия! В кръвта ти волността тракийска не прелива ли тъй както и преди?

Разкази

Отражения

Параходът е на открито море. Горе на моста стои младият офицер Игликов. Той извръща глава назад. Брегът е останал в далечината, като една тъмно-виолетова ивица, дето трептят жълти светлинки. Но Игликов не спира очи…

Всички публикации

В Меридиан 27

Публикации за автора

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.